Часовникът бавно минути отброява,
в нощта тихо тик-така.
Сънят отказва мен да споходи
и за поредна нощ с химикалка в ръка
ставам от постелите топли и сядам да творя.
Но думите идват и си отиват
без да оставят почерк на лùста.
Заслушан в спокойното дихание на моята любима,
изпадам в транс любовен.
Като на стара лента усмивката ù се върти,
смее се навярно на някоя шега.
Около очите леки бръчици път си пробиват, ...