tanq_mezeva (Таня Мезева)
1600 21359
14.12.2010 г., 13:44 ч.

* * * 

  Поезия
685 0 8

Когато в мен  магията изчезне
и тръгне си унила... За беда
изгася тя звездите белоскрежни,
отстъпва мястото си на скръбта.

Прибира си крилата да отдъхне
от полета високоустремен.
А вятърът когато в тях заглъхне,
присяда тихо, шепнейки рефрен:
за вярата, изгаряща дъха ми,
за болката, сълзите, ревността,
за устните, изплакали страха си...
за всички неизречени слова.

Когато в мен магията изчезне...
си тръгва и частица от страстта.
Превръща във мълчание стиха ми.
В сълза огромна сбира любовта.

А утре... нека да е е друго време!
Запалена свещица в  утринта,
дано тъгата ми завинаги отнеме,
дано е слънце... грейнало в дланта!

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??