31.10.2024 г., 19:17 ч.

♡ 

  Поезия
58 0 0

Аз и ти - две пейки самотни,
нямащи нужда край тях да приседнат,
научили трудно в живота,
че най-тъжна е мечтата последна.

Без нужда от случване,
без неистов копнеж за ръце.
Ние с теб - уморени от тичане,
присядаме тихо, до свойто сърце.

И все едно е дали сме на среща,
все едно е един срещу друг ли седим.
Щом самотно е в гърдите, усещам,
дошло е време нас да простим.

 

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??