Поставих цел – надживях я.
Мечта подарих в замяна.
Но еднотипно зазвуча тя...
Как плачеше розовото за промяна...
Кристалната фигурка не е за теб,
тя е просто един егоист...
Не знае никой, даже и мен
и нищо не връща живота изпит.
Сега е страницата – нова, бяла.
Новия текст с нетърпение очаква.
Писалката само за миг е спряла,
но новото ще впише с наслада.
Римите ще са за деня и ноща
за часовете, за минутите...
Ще е забравила за пропастта
и друго име ще се вплете в думите.
А грешната душа – ей там се скита.
Окъсана, прокудена като неканен гост.
Рови гнилите листа на пръстта...
Опрощение търси – стои си там на пост.
Но какво ли ще търси от умряла любов?
Кратки срички, топлина, нежни думи?
Нож с две остриета се оказа този лов
Кой ли любов може да купи?
Ще си стои грешника там вечно,
ще заравя всички подли спомени...
Но нищо това няма да промени навярно.
Изгнили са всичките корени.
© Марина Петрова Всички права запазени