Недей пита коя съм аз,
нищо, че сърцето ти с мен е заразено.
Недей изрича думите на глас,
когато не си ги мислел сериозно.
Недей ме сравнява с другите жени,
защото никоя на мен не прилича.
Недей да говориш с мен за другите жени,
за да убиваш някак си времето.
Аз не сам мираж в твоята пустиня.
Очи в очи: Изгаряме,
Eдин в друг пресътворяваме се
и ухание от парфюм по кожата.
Под нея ти си точно като мен,
харесвам безкрайните нощи,
претъпканите барове – лукс.
Усни отпиващи от коктейл,
(когато можем да поръчаме и хубаво време.
Недей да анализираш душата ми,
никога няма да e прочетена книга.
Недей да събуждаш гнева ми
и пред другите за мен не забравяй.
Недей ме приема за даденост,
спазвайки някакъв неписан закон.
Недей ме кара да те мразя,
никога не се прави на господар.
© Марина Петрова Всички права запазени