tuik (Атанас Спасов)
37 54
4.08.2006 г., 15:06 ч.

* * * 

  Поезия
866 0 7

Треперещи устни, неизказани думи,
бяла мъгла погали тишината,
свят невидян от очите затворени,
до слуха не достига шумът на реката...
Красивия спомен се превръща във бъдеще,
толкова ясно - на ръка разтояние,
сянката бяга от очите затворени,
те се отварят, заслепява ги слънцето...
Гол силует на ангелско тяло ръката погали,
нежна въздишка, стегнати мускули, екстаз...
Погледи огнени се търсят във времето,
очите искрящи се срещат, спират лудия бяг,
говорят си нежно, галят телата,
губят се в нищото... стреснати търсят се пак...
 


 

© Атанас Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Погледи огнени се търсят във времето,
    очите искрящи се срещат, спират лудия бяг..."
    Страхотно!!! Страхотно!!!
  • Едно мечтание, аз това прочетох!
    Прав си Атанас, точно това ми харесва и на мен в поезията!
    Поздравления за красивото мечтание - сън!"свят невидян от очите затворени,
    до слуха не достига шумът на реката..."
    и още"Погледи огнени се търсят във времето,
    очите искрящи се срещат, спират лудия бяг,"
    Достигай , спирай времето и бъди!!!
  • Това и е най-хубавото на поезията, че всеки намира част от себе си в нея. Тя не е конкретна и едни и същи думи, вълнуват различните хора по различен начин...
  • Аз пък го разбрах по друг начин - среща с надеждата. Нали сме различни Добро е.
  • Добра идеа ria, не съм се замислял какво навява като го писах, пък и след това... но да може би си права... радвам се много на твоето мнение...
    Хенри благодаря и на теб...
  • Може би греша,но моят начин на тълкуване,е че това е срещата със Смъртта.
    Прекрасно е!
  • Хубаво!Браво!Хенри
Предложения
: ??:??