Прости. Прости, че те обичах до полуда
и цял живот за тебе аз живях.
Прости. Прости ми, че повярвах в таз заблуда
и толкоз дълго за теб единственно копнях.
Не ме поглеждай и не питай
как е вътре в моето сърце.
Просто като кукувиците отлитай
във мъглата, незнайно накъде.
Върви. Върви не се обръщай.
Аз не мога, нито искам да те спра.
Тръгвай щом боли те. Не се завръщай.
Всичко ти прощавах и това ще ти простя!
© Теодора Дамянова Всички права запазени