Вдигни глава и гордо продължи напред,
нищо, че душата в теб се бори със сковаващия лед.
Нищо, че обичаш, а обичан - никога не бил
и трън отровен някой във сърцето е забил.
Суета, това било е всичко - простичка игра.
За това тръгни си, дори и в самота.
Може пък и да намериш красота в света
или кротко да потънеш във тъмата на нощта...
© Теодора Дамянова Всички права запазени