За мен тревожно морето всяка вечер пита,
а под небето самотна любовта ми скита.

На плажа сив, събирал със години тайни,
от порив див заключих спомените стайни.

Докато ти усмихнат любовта прегръщаш,
във мойте дни от миналото се завръщаш...

Но днес вали, морето чувам как ме вика,
кажи ми ти - за мене много ли те пита?

И всяка нощ звезди броя и търся теб,
не длан, а нож посреща ме от тънък лед.

Но знай, че там - на плажа времето ме чака
и моят храм - морето е в което плаках.

И твойте дни ще бъдат сиви и студени,
ще ти мълчи морето, влюбено във мене.

И няма да те гали здрача,
болезнено ще те отрича,
той знае колко много плаках,
за теб, защото те обичах.