дю (Мира)
78 202
26.03.2005 г., 11:03 ч.

* * * 

  Поезия
1605 1 8
До мен заспиваш с мисълта за нея.
Не знам коя е, има ли я още?...
Очакваш може би да се разсмея,
когато ме боли най-силно - нощем.

Коя съм аз? Сред цъфналите рози
стърча самотна като ален мак,
запазила сърцето си за онзи,
откъснал цветето с замах.

Захвърлена в забравената ваза,
на тъмно, без вода,
побираща и обич и омраза...
Нощта е твоя, трябва да поспя.

© Мира Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??