dani^f (Дамяна Тодорова)
16 1
15.01.2006 г., 12:29 ч.

* * * 

  Поезия
909 0 3

Небето в чашата от бяло вино
отразява своите звезди.
Отпивам аз поредната си глъдка,
в съзнанието ми изплуват куп мечти.
В очите ми сълза проблясва
и този път не мога да я спра...
Преди ти беше тук и беше лесно,
сега ще трябва напред сама да продължа.
И някак виното горчи ми,
и липсва ми до болка твоя глас,
защо над мене светят пак звездите,
без тебе губят свойта красота.
Бутилката до мен е вече празна
в мислите ми хаос пак цари,
в пламъка на поредната цигара
изгарят и последните мечти

© Дамяна Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??