22.01.2007 г., 17:40 ч.

* * * 

  Поезия
977 0 2
Студ душата ми сковава
и тръгвам някъде... напред,
не се опитвай да ме върнеш,
не се опивай да ме спреш.
Отдавна времето изтече
и свършиха онези дни,
в които бях покорна, нежна, мила,
в които знаех какво е да боли.
И всичко днес започва отначало:
денят заменя се с нощта,
усмивката сълзите ми изтрива
и силата заменя слабостта.
От днес напред ще гледам само,
назад остават спомени, мечти.
Напред е бъдещето озарено,
назад е сън, от който ме боли.

© Дамяна Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Затвориш ли една страница, отваряш друга-може би по-добра!
    Поздрави!
  • "От днес напред ще гледам само,
    назад остават спомени, мечти."

    Само напред,и никога назад към спомените!Поздрави!
Предложения
: ??:??