Стоя, чакам да звънне телефона
и час и два, дори и дни,
но всичко е до болка тихо
и питам се "Забрави ли ме ти?"
Имам нужда да чуя гласа ти,
да погалиш сърцето с твоите нежни слова,
имам нужда от теб, обич моя,
тези думи раздират мойта душа.
С една твоя дума засиява лицето,
за миг забравям самота, болка и страх.
Една твоя дума ме кара да чувствам
радостта, че си с мен, че съм твоя сега.
Но наоколо всичко е толкова тихо,
няма вест, няма дума от теб.
И... звън, звън телефонен... чакай,
тичам да вдигна, дано да си ти...
© Дамяна Тодорова Всички права запазени