3.04.2005 г., 18:16 ч.
* * *
Замислено и тихо момче
с големи тъжни очи,
чийто поглед прониква в мен
и нежно ме разтърсва
с неосъзнатата си чувственост.
Душата ти е толкова самотна,
толкова отдалечена, затворена -
непристъпна крепост,
изградена от останките на разрушените ти мечти ...
Как искам да те даря с докосване,
което да можеш да почувстваш
така, както не си чувствал отдавна.
Искам само да протегна ръка
и тя да не бъде безплътна за теб ...
с големи тъжни очи,
чийто поглед прониква в мен
и нежно ме разтърсва
с неосъзнатата си чувственост.
Душата ти е толкова самотна,
толкова отдалечена, затворена -
непристъпна крепост,
изградена от останките на разрушените ти мечти ...
Как искам да те даря с докосване,
което да можеш да почувстваш
така, както не си чувствал отдавна.
Искам само да протегна ръка
и тя да не бъде безплътна за теб ...
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудя се дали за него ще означава нещо ...
-
Бих искала да го чета отново и отново.
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
