Омръзна ми да съм една и съща,

омръзна ми да бъда все сама.

Да се завръщам в празната си къща,

да си говоря само със нощта.

Не искам всяка сутрин да ме буди

часовника със своя стряскащ звън.

И щом очи отворя да се чудя

защо било е всичко само сън.

Как искам нежно да ме галят

не слънчеви лъчи, а мека длан,

да чувам звън от струни на китари,

които да ми шепнат с ласкав глас.

С усмивка искам утрото да срещам.

С целувка да посрещам вечерта.

Не искам да съм приказна принцеса,

аз имам просто мъничка мечта…