С мен си, но за малко.
Щом тръгнеш, пак съм сама.
Използвана и захвърлена
оставяш ме в нощта.
С мен си, но не ме обичаш.
Играчка съм в твоите ръце.
Аз страдам, защото те обичам
и плаче моето сърце.
Жаждата за ласки ти задоволяваш
и после от мен нямаш нужда.
Захвърляш ме и ме оставяш -
за теб съм вече чужда!
Ще бъдем двама непознати,
в различни посоки ще вървим,
но един от друг се нуждаем -
страстта да споделим.
Ти си тръгваш с усмивка
и напред продължаваш,
а аз, със сълзи на очите,
да те видя пак се надявам!
© Силвия Христова Всички права запазени
Поздрави!