Пак вали и студено е навън, а в душата ми е мрак.
Питам се сега, как на сърцето си да кажа, че с него Ти се подигра!
Кажи ми как да отговоря, моля те, кажи ми!
Нощ и ден за тебе пита, нощ и ден тебе чака!
Пак вали и по улицата аз вървя, а тъгата от очите ми не слиза...
Добре, че вали, капките дъждовни сълзите ми да скриват!
Как да те върна не зная, но и не желая. Ти сърцето ми излъга, с мен се подигра!!!
Но знай, че ще страдаш, както страдах аз и ще плачеш дори и повече от мен!
И даже вече знам какво на сърцето си да отговоря!
Ще му кажа - нека знай, че ти остави го само да плаче и сълзи за теб горчиви да пролива,
но нека също помни, че всяка дума и лъжа голяма ще ти върна!!!
© Галина Драганова Всички права запазени