Загубих тялото си някъде по пътя,
взирайки се в нощната тъма
с едничка цел - да мога да намеря
едната истина - за теб и любовта.
По чужди пътища се лутах,
спъвайки се в спомени, в мечти,
опитвах се да стигна до сърцето си -
напипах камък с двете си ръце.
Душата ми обвита бе в мъгла,
очите ми - пресъхнал водопад.
Спрях се уморена, бях уплашена -
не успях да се намеря - бях сама.
© Димитрина Станчева Всички права запазени