28.11.2010 г., 11:26 ч.
******
Последната снежинка се прокрадва
и се стопява мигом в мойте устни,
въздишката стаена се разнася,
за да извика колко сме безумни!
Очите гледат се омразно,
а всъщност лъжат се без съвест.
В годините обичахме се тайно,
но гордостта погуби ни безмълвно.
и се стопява мигом в мойте устни,
въздишката стаена се разнася,
за да извика колко сме безумни!
Очите гледат се омразно,
а всъщност лъжат се без съвест.
В годините обичахме се тайно,
но гордостта погуби ни безмълвно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Весела Йотова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
