> В тихи прашни листове заспивам всеки път.
> Те за мен по-скъпи са и от роден кът,
> защото на воля тичам сред пулсиращите редове
> от думи.Потъвам в дълбините на книжно трепетно море
> и чувам в просъница как отчаян стих зове
> ме да го спася, за да не умре.
>
> Изчезвам в тъмнината на мастилото
> и в белотата девствена на листа.
> А сърцето ми - невинно, милото
> ридае в прозрачна прах и светла самота.
> Тогава аз протягам двете си ръце, окървавени ...