6.07.2006 г., 12:25 ч.

*** 

  Поезия
843 0 6

Самотата ме обгръща като шал -

във меките му гънки аз се сгушвам

и все по- топло, по-уютно ми е там

и по-далечни – ти и хорските обиди.

Все по-далечни стават моите мечти

и илюзорни – чувствата ми нежни.

Да съм сама е явно моята чертичка,

драсната от някой на небето.

© Светлана Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??