Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
7.05.2006 г., 23:58 ч.

* * * 

  Поезия
655 0 5
Нощ е, дълбока и тъмна.
Сенки се движат от спомени,
от думи се открояват следи.
От пламъка  бледи светлини.
На колене, не моля за себе си...
От болка раздирам душата си,
от неизвесност и притеснения,
от безполезност и от желания.
Прекрачвам граници,преминавам
мостове,раздвоявам се.
Вече не зная,коя съм...Все едно,
аз се отрекох от себе си,
заради любовта си.
Нищо си нямам вече дори и мечти
не са ми останали.Те за какво са ми?
Няма време за връщане,
а пътят затрупан с препятствия.
Нощ е, студена.Моля се...
Виждам светлината как засиява,
има надежда,дано не е последна.
Разменям душата си за радост
в две тъжни очи...



© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??