Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
3.11.2007 г., 12:54 ч.

* * * 

  Поезия
610 0 14
Не можеш да ме сричаш, мили!
Не искай! Дори не го мисли!
Задъхано надигай да ме пиеш,
извикай ме, дори ме изкрещи.
Разпалвай сетивата ми в огньове,
разбутай облаците в мен, да прогърми.
А болката от другите оставена,
не си я спомняй... забрави.
Не искам да ми казваш, че обичаш!
На истински  бездумия се научи...
С небето, вятъра, звездите,
със птиците, ела и просто ме вземи.
Не искай да ти бъда пролет,
аз пролет бях, ухаех на липи.
Не мога да ти бъда лято,
от спомена му още ми тежи.
Вземи ме, там в дълбокото,
на мъжките си мисли във нощта,
когато ме усетиш с устните си,
изпий ме, като огнена вода.
Родена от желанията в мислите ти,
познала бури, дъждове, вълни...
С най-нежното докосване в очите ми,
ще те долюбя в моите сълзи.
 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??