Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
2.10.2015 г., 20:48 ч.

* * * 

  Поезия
402 0 3

 

Мълчи ми се наяве, и насън...
и тихичко редя си строфи под луната.
Уханието на узряла дюля тази нощ
пак спомени в душата ми разбужда....
...

Звънче ли звънна или самотното щурче
сбогува се със лятото навярно,
а аз помислих, че е влюбено сърце,
което моето немирно е догонило.

 

Крещене ли? О, не! Така ми се мълчи.
И дишам, както рибата на сухо.
Не вия по луната с пламнали очи,
а в гърлото до нямост ми е сухо.

 

Крещеше ми се. Някога, дори насън.
Ала преглътнах вече болки и раздели.
Мълча и сплитам тишината в звън,
със който с утрото да ви събудя...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??