joddie (Катерина)
14 6
5.02.2006 г., 23:02 ч.

:( 

  Поезия
947 0 4

Ни стон, ни звук, ни мисъл безнадеждна,

Потрепва пурпурна зора,

Във тази сутрин слънчева и снежна

Разтапяш моята душа.

Навред е бяло, белоснежно-

Като във книжка за деца.

Докосвам бавно, нежно

Протегната ти ръка…

 

Звън тук същий от камбана

Ме изтръгва от съня.

За ръка аз да те хвана

С мен да извървиш пътя-

През широките поля

И зелените гори,

Но сега сама вървя,

Остана във съня ми ти…

Вятърът свисти в гората,

Бродя аз съвсем сама

Няма я до мен душата,

Що обикнах,онемя

Твоя глас изчезна, ти се скри,

Лутам се да търся твоите очи.

Две очи – същий ручей бистър,

Две очи – същи две мъниста.

© Катерина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??