14.06.2006 г., 13:47 ч.

* * * 

  Поезия
859 0 0
Висока, страшна черна порта,
заключила зад себе си покой.
Пазач на мен и на живота ми,
и на изстрадали души безброй.
Алеята е призрачна и чужда,
но същевременно зове да я последваш.
А неуверените крачки те измарят
и няма сили и да се огледаш.
При все това, наблизо някъде съзираш
познато име, някога обичано,
и болка скрива погледа премрежен,
но виждаш ясно кръста, върху който е изписано. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илица Всички права запазени

Предложения
: ??:??