***

5.11.2005 г., 9:42 ч.

Поезия

1480 0 5

Обхванати от лунно упоение,
отвикнали от нощна самота,
докосваме се с длани вледенени,
не питаме - защо така?
Изчезнали са днешните тревоги,
изчезнали са някъде в нощта,
а вчерашния бяг на времето
сега забавено върви пеша...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения