24.11.2010 г., 20:58 ч.

* * * 

  Поезия
624 0 1

 

 

... старата черница ще изгаря бавно в огнището,

   ще се разпадат постепенно годишните кръгове памет,

   като стари ръждиви обръчи на бъчва ще отпадат бавно в небитието,

   за да освободят път на празнотата отвътре... 

 

... ще поглъща  живият огън тези натрупани спомени

   от цъфтежи, зреене и порастване,

   ще поглъща онова начално усещане, че те има,

   ще поглъща и последното усещане за живот... 

 

... там, в Индия, изгарят своите мъртви край реките,

   за да разпръснат пепелта по водата

   (и после медитират на кладите),

а аз не мога да направя това...

 

... не мога да изгоря моята стара черница...

 

 

 

© Енчо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е! Тези дни си мислих за стихотворение за огън и ето че го намерих!
Предложения
: ??:??