Преди време каква бях. Имаше орди от хора,
всички пиеха джин или мента,
и бълваха красноречиви мисли.
До сутринта всички с дълбокомислие
се хихикаха славно и гордо.
О, колко интелигентно всичко беше.
Музика, песни, забави.
Някакви танци, друга шега,
възвишено стоеше всичко.
През деня носих слънчевите си очила,
малко сенки, но и това ще мине.
И колко красиво беше това.
Дали? Или това е просто спомен?
От някакви изминали, далечни времена,
изрисувани във разноцветни багри,
за да възпеят колко е сега различно.
© Ивана Кирилова Всички права запазени