В светлината на нощта живеем
и като грейне Слънце, мислим че сме будни,
очите уж държим  отворени,
а пък Душите ни затворници са блудни.

И чакаме Ръката нечия
да среже Змийската опашка скоро,
за да излезем от Кръга безкраен
..... и да започнем да сънуваме наново.

И чудя се- какво ли носят ни бедите,
дали ни правят силни и честити....
или  потъваме в нова кал
и с друга прах засипваме очите.

Дали когато радост ни застигне,
сме благодарни, че Сърцето ни живее
или потискаме страстта да пеем,
защото страх в ума ни тлее.

По пътя чий вървим се питам,
краката ни от кой се водят,
в утъпкани пътеки ли да ходим
или да газим боси в тръните открити.

В светлината на нощта живеем,
да гледаме с очи широки Слънцето не смеем,
защото може би от ярка светлина ще ослепеем
или пък свикнали сме да сме слепи.