9.12.2013 г., 11:04 ч.

* * * 

  Поезия
847 1 6
Пропука се бронята, маската падна,
вулканът разтвори горещо сърце,
познавате ме сдържана и хладна
и плаши ви моето ново лице.
Земята за миг се до дъно разтваря,
небето топи се и капят звезди,
пустиня потъва, морето изгаря,
подтискани страсти вещаят беди.
Посяхте си бури, ще жънете вятър,
аз - укротената раждам торнада.
Страхливци, та това е само театър,
още миг, два и завесата пада.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??