jonanderson (Енчо)
31 5
15.08.2013 г., 22:16 ч.  

******* 

  Поезия » Бели стихове
617 0 1

 

     прегръщаш мечето си и заспиваш

     излизам от последния сън и утрото ме събужда
 
     сънуваш приказките от детството си
     отпивам горчивия вкус на времето в чаша чай
 
     стигаш края на последната приказка
     живея (в) пътищата неясни на другите
 
     търсиш (нещо) (на) дъното на чаша с кафе
     държа за ръка вървящите до другия бряг
 
     влизаш в лабиринта и (може би) намираш другата "себе си"
     оставам сам от разбиране и спокойствие
 
     забравяш (себе си) и (се) разтваряш (в) реката на живота
     сублимирам тъгата и бягството "среднощно изплакани" 
 
     отново сглобяваш мозайката на своята "аз"
     преминавам нелегално границата на сенките
 
 
 
     казваш: имаме седем часа разлика :)
     казвам: ******** **
 
 
 
 
 
 
 

© Енчо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??