21.11.2021 г., 16:58 ч.  

*** 

  Поезия
778 3 4
Помня малката къща с кафява ограда.
И небе, от което се раждаше лято.
Помня баба да идва до мене, да сяда,
покрай стария орех на детството бяло.
Помня огъня, който ме стопляше цяла.
А на малката маса се хранехме с дядо
с попара. Натрошаваше в млякото хляба.
И ме гледаше сякаш навънка е лято.
И минаваше зимата. Бяла надежда.
Помня Коледи, скрити във малки звънчета.
Как елхата на двора блестеше във златно.
И в ръката си, спомням, си стисках еленче. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Йорданова Всички права запазени

Предложения
: ??:??