vesyy (Весинцето без такава)
102 245
30.11.2006 г., 0:34 ч.

100 пъти... 

  Поезия
789 0 5
молех се, плаках,
горях...
в сълзите се давех
и 100 пъти молех се аз,
болката ми да изчезне,
раните да зарастат...
но отново кървяща
горях аз във ада,
приела всяка лъжа,
и мислех си, скъпи,
че ще умра...
и 100 пъти се молех за нас,
да ни има отново...
щастието пак да ме докосне
и никога да не спира този миг,
но в живота туй желание не се сбъдна...
и накара ме да посегна на живота,
тъй горчив...
отново вървях цялата в рани,
но не забелязваше ти,
как 100 пъти нощем се молих,
Господ горе да ме качи...
и 100 пъти премаза ми душата,
сърцето ми разкъса...
и към дъното буташе ме ти...
и ето паднах в бездната,
бездната на твойте лъжи...
и все още по 100 пъти се моля...
сърцето покой да намери в тез късни часове,
защото единствените мисли които са във мене,
са тези в които щастливо бе моето сърце...

© Весинцето без такава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дори хиляда слънца да ме греят
    ще застина като късче лед!
    Не ще да мога никога да се засмея,
    нито сега,нито занапред....

    Миличка винаги има надежда и смисъл да продължаваш...наистина е тъжно,но тъгата е неизменна част от живота ни
  • Дими никога няма да ми олекне,винаги ще нося болката в сърцето си
  • МНого тъжен стих. Дано след като си го написала, да ти е олекнало!
  • за съжаление и това го има
  • А исках само
    силно да обичам,

    не сто...
    един единствен път.

    Защо ли,
    все към тебе тичам,

    до края...
    до последния си дъх?


    Това е от един мой стих"Сто пъти" И това го има мила! Поздрави...
Предложения
: ??:??