Фаровете отразени в локви,
уличните лампи под вълни от сняг.
В облаче пренесе се дъхът ми, дрехите са мокри,
горещи са ръцете, но сърцето ти препуснало е в бяг.
Блоковете наредени по конец,
бетон прегръща хората заспали.
Спи и техният звънец,
вие снежна буря, гърчи се и гони,
избягалия вятър никога не ще прежали.
Ще тръгна по снега,
от сълзите си ще пия, смесени със скреж.
От зимата до нова зима се търкулна любовта, ...