12.04.2008 г., 22:54 ч.

* * * 

  Поезия
790 0 2
Нощта изгаря в очите ми,
а Луната ми осветява пътя.
Сред поток от безмислени думи,
се чува грохотът на нечутите викове.
След толкова болка, омраза и гняв,
е останал само страхът.
Зад стени от лъжи се опитваме
да се скрием от себе си.
А светът препуска, потънал в
безразличие и ни оставя сами,
уплашени и изморени от опитите
ни да го догоним.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© В.К Всички права запазени

Предложения
: ??:??