Композира ме вихър,
свири ме тъга
с вкус на горски плодове.
Обличам се с тиха,
черно-прозрачна мъгла.
Губя се в измислено-реални светове.
Струните ми не мирясаха,
отекват още акустично
с акорд, на минало ухаещ.
Продължават въпреки уплахата
да танцуват лирично
на фон, нетърсещ и незнаещ.
© Катя Всички права запазени