Харесвам очите ти. Сини, черни и зелени.
Няма нужда от приказки. Когато впил си поглед в мене.
Зениците ти са черни дупки.
Унищожават всичко живо.
А ти отново свеждаш поглед. Отново срамежливо.
Знам, не мога опиша. Всеки цвят във тези две вселени.
Предполагам мога с дни да пиша. Да пропадам. Да умирам. Да се смея.
Но пред твоя поглед вечен. С думите си ще бледнея.
Страх ме е, повярвай. Не мога да се взирам вече.
Пътищата ти са капиляри. Червената вода отново се разтече.
Подарявам ти въздишка. И последен поглед. Последните ще са, обещавам.
Не ме мрази, че те обичам. За последно във очите ти оставам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация