Стихотворение за 130-тата годишнина на моето училище.

130 години знание и топлина

Минали са 130 години,

откакто са се запознали с теб,

небето, тревите и облаците сини,

даже близкият градински плет.

Като топло слънце, с чудна светлина,

светиш ти в човешките души.

130 години ти даряваш знание и топлина

и се сбогуват с теб със сълзи на очи.

130 години над малката ти сграда звездите златни греят,

като медени звънчета чудни песни пеят.

Пеят песни за знание и добрина,

за приятелство между всички, между слънце и луна.

Нашите майки, баби, бащи,

прекрачвали са прага ти с усмивки до уши.

След 12 години, упорити, изпълнени с веселие и труд,

продължили те своя собствен път.

Днес първокласник, утре вече не,

12 години минават като ден.

Учили са всички на челото с пот,

вкусили са знанието, най- вкусния плод.

130 години този цикъл се повтаря,

човек е първокласник, но времето минава.

Преди 130 години нашето училище родено,

вече е различно, много променено.

Беше малка сграда, със етаж един,

а сега етажите са три.

Единственото нещо, което същото остава е,

 че нашето училище навеки знание и топлина ще дарява!