* * *

19.11.2010 г., 14:03 ч.

Поезия » Бели стихове

628 0 10

Аз чаках дълго – много, много дълго.
Над мен със вой прелитаха години.
Прелитаха столетия и ери,
в безумен ритъм
дни и нощи,
лета и зими
бягаха през мен.
Аз чаках. Дълго, дълго чаках.
Бях клетка гола и сама
в пустинята на океана.
Бях пра-човек с тревожни сънища.
Бях стрък трева, скала и облак ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения