Самотата...
Волна или неволна е тя?
С тръни във косата
вървеше из полята.
Ах, колко бе красива!
С тези алени страни
и с кървавите устни
и усмивката мъждива.
Ах, тази самота!
Тъй красива и греховна.
Пленяваше с очите тя...
И на човека предричаше му края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Това е първото произведение, което качвам. Надявам се да Ви хареса, а ако ли не ще очаквам критиката с удоволствие. Все пак човек трябва да се учи докато е жив. Много любов от мен.