Омайна нощ от мирис на канела
и пушек от сандалово дърво,
една жена, косите си разплела,
и нежна малка чаша със бордо...
Луната е огромна, но е блага
и дави се във радостни сълзи,
че някак сбрахме двата наши бряга
под тръпките на падащи звезди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация