Na-aN (Милена)
27 464
1.06.2007 г., 23:57 ч.

18:13 

  Поезия
1235 0 4
18:13


Защо да се смея,

когато

откъсвам от себе си

мислите на дете?

Как да горя в обич,

щом съм дървен Пинокио

и  ще угасна

в сивкава пепел?

Как да прегръщам теб,

щом съм мрачно видение

в твоята нощ, Татко?

Защо да те търся, приятелко,

когато

отвътре си мъртва за мене?

Надежди,

оперирайте

моята болка!

© Милена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, така ... Хората които чувстват, ги боли. Това му е тъпото да си жив. Поздрави за стиха.
  • Болката сипваше сол
    в пилешка супа.
    Ожулени колене
    по детски се клатеха
    на очукания стар стол...
    Надеждата иска да дреме,
    ала горещата купа
    с ароматен бульон
    да я разсеят успяха...

    Поздрав! Винаги има надежда...
  • Поздрав!
  • Операцията ще е неуспешна-винаги ще те боли,щом чувстваш...А ти го можеш!!!
Предложения
: ??:??