Глава си пред сабя не скланям
и все срещу ръжена ритам,
от два стола пейка сковавам,
до Цариград без питане стигам.
Два заека гоня, три хващам,
към копчето балтон пришивам,
по ум посрещам и изпращам,
желязо кова и изстинало.
От гьол на гьол с жабите скачам,
с думите си дупки пробивам,
изяждам си кашата вряла,
не седя мирно, чудеса искам!