Днес, без да подозираш, влетя ти в моя ден,
с усмивка нежна и поглед, в нищото взрян,
към мен, без да погледнеш, взе ме в плен
и разумът ме напусна, от мисли тежки обладан.
Песен, на теб посветена, исках да ти изпея,
твой портрет в небосвода исках да нарисувам,
в красив стих исках душата си да излея,
и с теб - красотата, изящен валс да изтанцувам.
Цветовете на дъгата в палитра исках да събера,
порива на вятъра, носещ промяна, исках да уловя,
свежестта на морската пяна в шепи исках да побера
и на теб от цветя придружени да ги подаря.
Приказка за теб в красив замък исках да сътворя,
необятната Вселена за теб исках да прекося,
балада на теб - изящна красота, исках да посветя
и на теб с мечти красиви исках да ги подаря.
© Станчо Станчев Всички права запазени