Минаха години,
минаха и дни,
теб те няма и моето сърце само остана.
Дните с теб прекрасни бяха,
но самотата пак е бясна.
На моята врата все се спира
и всичко в мен пулсира!
Дните в нощи се превърнаха
и всичко в мен за теб тъгува.
Къде си ти? С кого?
Какво ли правиш?
Тез въпроси ме измъчват
и покой за мене няма.
Смисъл да се мъча аз не виждам,
но да спра да те обичам аз не мога!
© Деси Вълкова Всички права запазени