В люлка дървена и стара,

покрита с шарена премяна,

събрало се е мало и голямо

да люлее бебето заспало.

Чудни приказки разказваше му баба,

за Кумчо Вълчо и Лисана,

за приказната фея с шарена премяна.

Една едничка беше на земята

първата им рожба свята.

Растеше със любов богата,

ала не знаеше какво и готвеше съдбата.

Гордостта на мама и на татко,

на чичо, стринка и на батко.

Ала докато хапваше си сладко,

живота нейн срина се за кратко.

От сън събудена и недоспала,

реалността понесе нея като хала.

И осъзна момиченцето малко,

че пораснало е - колко жалко.

А на кого му пукаше тогаз за нея?

Сигурно на гиздавата фея,

или случаен минувач на кея.

Вече кой се интересуваше за нея?

А баба каза: - На ней с добро око не гледат.

Всички черни светлини за нея греят.

А татко даже потвърди,

директно той и нареди:

- Не пораствай никога голяма!

Стой си вечно малка, весела, засмяна!