Бърша сълзите и ги крия във думи,
мислите давя във хаотичен сюжет
и мисля си, че почти съм те забравила вече,
и това "почти" прегърнах като амулет.
Вървя сама, земята в лед скована,
фасадна усмивка пари зад стена.
Бушуващи емоции, душата жива клада
и всичко събрано като птица полетя.
Връхлитат ме подобно ураган вихрушки,
свърталище на ветрове в нощи пълнолунни,
галещи със страст ръце, пламтящи устни,
пламъка целунах, целувката ме погуби. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация