Ти чакаш своето момиче,
чакаш я на прага във дъжда.
Тя си цяла вир вода, а
по раменете спускат се къдрици
и мислиш "Двама сме, а в една душа".
Със студените си треперещи ръце
те е прегърнла през врата,
а вкусът на устните ù се разтапя във дъжда.
Преръщаш я и тръгвате, а вали, вали,
но нейното сърце и твоето в едно гори, гори.
И тоя дъжд струва ти се вечност,
като в черно-бял филм се чувстваш ...