svetlitschka (Светличка)
559 4812
18.12.2020 г., 22:17 ч.

Въздишка 

  Поезия
342 3 6

Докосвай спомените предпазливо,

въздишките долавят кой е искрен.

Разсъмване будува мълчаливо

в очакване водата му да плисне.

 

Усилието акушира с мисъл

за водеща поредна мелодрама.

Животът ли сценария е писал

или е дълга песента за двама...

 

Устроени да гоним съвършенство,

пропускаме броенето до десет.

Очакването те топи в блаженство,

задържай неизпуснат дъх на девет.

 

Горчивото събужда самотата,

обърната навътре раковина.

Въздишка, обитаваща дъната,

отпушва амфори от древна глина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се на харесването ви, бъдете вдъхновени!
  • Добре замислено и изразено
  • Много оригинално и замислящо! Поздрави и от мен!
  • Много сме ентусиазираните, Павли, размътихме всички води и същественото потъва в тинята. Да замълчим и послушаме въздишките.
    Поздрав и за теб, Дани.
  • Установих, че съм доста непредпазлива... Разтварям шепи да греба покрай мен - спомени, импулси, мечти... и накрая се чувствам опустошена... Стихът ти ме накара да се замисля. Благодаря.
  • Истинско е. Като пулсова вълна. Харесва ми!
Предложения
: ??:??